Цивилизацията е безгранична: няма таван

Накъде върви човечеството, има ли цел?!

На всеки етап от сменящата се цивилизация, хората имат своя картина за вселената и правдоподобно за времето си обяснение на явленията. Всяка епоха има своите достижения, които тухла по тухла градят зданието на науката. Отречени, заменени, тези тогавъшни обяснения, дават смисъл, начало на други съждения, дискусии и открития. Остават имената на Аристотел Коперник, Галилей, на миналото, като първи звезди, запалени на небосклона на науката, а днес, броят им е съизмерим с броя на видимата част от звездите в млечния път.

Аристотел живее в трети век преди новата ера. Ученик е на Платон и учител на Александър Македонски, но не е това причината, да стои векове на небосклона, като учен с голяма величина. Той пръв създава философска теория с която, като обеснява устроистството на вселената, дава най задоволителни отговори на въпросите, задавани от хората. Непоклатима необорима изключително дълго време.

Във вселената на Аристотел Земята заема центъра, поради което е наречена геоцентрична. Управлява се от четири елемента-въздух,земя, вода и огън. Приема, че някой е дал тласък, първоначално движение на небесните тела и оттогава те се движат ритмично и равномерно без промени, по кръгови орбити, а на Земята всяко нещо заема естественото си место-пушека се издига нагоре, камъка и водата падат към центъра на земята.

Три века преди новата ера Аристотел пита : „Щом всяко нещо се стреми да заеме естественото си място, тогава светът сигурно има цел и каква е тя?! Въпросите на учени към човечеството получават отговори пак от учени, макар и в някоя от следващите епохи. Което се опитвам сега да направя и аз на този въпрос, касаещ целта на развитие на човечеството излагам отговора, като сочейки най очевидните природни доказателства.
Човек е неделима част на вселената, поставен днес на Земята от Бог; поради развитие на материята;?! Няма доказан отговор. Всичко по ред. И когато му дойде времето, всеки въпрос получава отговор. Развитието на цивилизацията е едно от средствата за решаване на целта, която има природата. Като я изгражда и променя човекът трупа нови и нови познания за света, вселената, космос и стъпка по стъпка разширява обсега си на действи и без да знае целта на света я изпълнява Майката не знае, че в утробата и се е оплодило яйцето, което расте по силата на природните закони на тялото и се ражда,дори и нежелано от душата и.Един дар божи, нов живот, същество, което без да може да общува с думи ни мобилизира да вложим грижи и обич за отглеждане и превръщане в човек.

Природата знае всички отговори. Тя никога не лъже и не се ръководи от едни или други философии. Подчинява се на природните закони. Теорията на Аристотел има верни неща, като това, телата на вселената се движат по орбити и грешни, като това,че Земята е център на вселената. Но...за времето си е най добре измисленото обяснение. Така се казва днес и за демокрацията. Но откривателския Дух на човека не спира. Той търси и намира един по един отговорите. Подлага всичко на съмнение и продължава да търси. Като в една гигантска щафета, почнала в знайно време- модерната епоха се ускори предаването на знания и умения,нарастващи със сила, не на аритметична, не на геометрична, а на една нова, сферична прогресия, където всяко откритие инициира неизбриими подобрения на всичко за всички,за да доведе до космични по същество резултати

Всяко нещо има начало и край. За една пръчка можем да кажем, че има две начала или два края. Ако отчупим, тя пак ще си остане с два края. Ще се промени само дължината и. Все по къси стават сроковете и периодите менящи представите за света. Човечеството отчупва все по вече от списъка на неразгаданото , от една сфера- земята и незнанието намалява но... и много по вече предстои да се науччи като познание и умение!

Едва Коперник и Галилей през средновековието, подложени на инквизицията на църквата, доказват действащата и днес хелиоцентрична теория за устройство на вселената, при която слънцето е център но само на нашата планетна система. Тук нямам цел да разглеждам теориите за света, развитието на философиите за познанието му. а невъзможността наведнъж да се види и обясни точно видяното. Познанието на човечеството също нараства, като жив организъм и дава плодове-нова цивилизация!

Ако този свят прогресира,ако се изкачва по стълбите на напредъка, то е защото се опира на божия дар-таланта да се откриват нови и нови технически решения и природни закони, основава се на гения на учени, изобретатели, възпитани да дават най доброто от себе си на човечеството. Постига се благодарение на етно културите, на онази част от религиозни обреди, за доброта, всеотдайност, обич към хората, каквато имат всички изобретатели. НА НОВИЯ РЕД

Не всички се занимават с изобретателство, но след представянето на всяка идея следват етапи в осъществяването, в които всеки участва, както може. И си дадем сметка,че благодарение на даровитите и талантливите са големите постижения, на прогреса.
Все още малцина се ползуват от тях, че трябва да се отделят средства затова цивилизацията да бъде достъпна за всеки член на човечеството в максимална степен!

Човечеството отдавна е започнало да създава своите армии на техническия прогрес,обучавайки децата си на технически знания и умения. Генералите на тези армии са инженерите, които ръководят техническите кадри и средства.
Откакто свят светува бавно, сигурно човечеството върви по начертания от природата път, за да постигне своя консенсус, за обединяване в общата цел-създаване космическа цивилизация.

Всичко тече, всичко се променя, а в живата природа-всичко се развива, дава нов зародиш, който се развива и от своя страна дава друго ново начало, като всеки зародиш придобива във все по голямо количство качеството, предмета на целта.